Минава ден след ден. Тъга налегнала е над мен. Тъга, че заминава надалеч момиче, което приятелка ще ми е веч.   Едно приятелство голямо, от други недоразбрано. Ех, какво приятелство е само.. Миличка, те амо.   Обичам те като сестра, надявам се, че го разбра. И мисъл промъква се кат" змей. "Не заминавай, моля те, недей!"   За добро е, знам. И колкото и да ме е срам. Не мога от нея и грам да дам Ще боли, аз знам.   И когато тя замине и се върне чак на зиме ще прошепна нейното име и "Със себе си вземи ме!".