Облякох лятната бяла рокля, сложих си платформите, излязох с приятелки. Чувствах се красива и изглеждах щаслива. Сега съм вкъщи, сама. Няма усмивка на лицето ми. Не съм красива. Боли ме. Уплашена съм. Какво правя грешно? Защо провалям всичко? Чувствам се грозна, жалка, незаслужаваща любов. Самотна съм, макар и да не съм сама. Тази вечер отново няма да заспя. Виждам него щом затворя очи. Усмивката му.. Утре ще стана, ще прикрия с грим следите от недоспиване, от разбито сърце. Ще сложа хубави дрехи и усмивка на лицето си. Ще се престоря, че всичко е наред и никой няма да разбере какви са нощите ми.